В статията ще разгледам най-общо някои актуални проблеми на арбитражното производство:
І. Кога един спор е подсъден на арбитражен съд:
Арбитражно споразумение е съгласието на страните да възложат на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. Арбитражът трябва да бъде индивидуализиран и посочено конкретно на кой арбитражен съд се поверява спора.
Съгласието може да е дадено предварително – да залегне в клауза на договора – или да се постигне впоследствие – при възникването на спора. Също така, то може да бъде арбитражна клауза в друг договор или отделно споразумение. Арбитражното споразумение задължително трябва да бъде писмено. Смята се, че споразумението е писмено, ако се съдържа в документ, подписан от страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми, имейли или други средства за съобщения.
Смята се, също така, че има арбитражно споразумение и когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитража или когато участвува в арбитражното производство, без да оспори компетентността на арбитража.
Не всички спорове могат да се насочат към арбитражен съд. По дефиниция, единствено имуществените спорове са арбитрируеми. Лични, семейни, наследствени и др. подобни правоотношения, породили спор, не могат да се поверяват на арбитраж, а дори това да стане, съответната клауза ще бъде недействителна. Споровете, касаещи недвижими имоти, т. нар. вещно-правни спорове, също не подлежат на разглеждане от арбитраж. Но едно облигационно правоотношение, което може да има вещно-правен ефект, например предварителен договор за покупка на недвижим имот, може да се повери на арбитраж, макар в теорията да има спорове по този въпрос.
ІІ. Защитата пред ВКС* и отмяна на арбитражното решение:
Арбитражното решение е по дефиниция необжалваемо и окончателно.
Съгласно чл. 47 от ЗМТА** обаче то може да бъде отменено от Върховния касационен съд, ако страната, която иска отмяната, докаже някое от следните основания:
1. че е била недееспособна при сключване на арбитражното споразумение;
Тоест страната не е имала право да изрази воля за сключването – например: малолетно лице, лице поставено под запрещение, пълномощник без представителна власт, човек, който не представлява юридическото лице, „сключило” арбитражна клауза и др. подобни.
2. арбитражното споразумение не е било сключено или е недействително съобразно закона, избран от страните, а при липса на избор - съобразно този закон;
Например: допълнителното споразумение към даден договор, което съдържа арбитражна клауза за разрешаване на споровете по договора, не е подписано от страната.
3. предметът на спора не подлежи на арбитраж или арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България;
Например: развод пред арбитражен съд.
4. тя не е била надлежно уведомена за назначаване на арбитър или за арбитражното производство или поради независещи от нея причини не е могла да вземе участие в производството;
Например: нарушено право на защита – страната не е била редовно призована по арбитражното дело.
5. решението разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение, или съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора;
Например: в договор за изработка пише, че споровете за качеството на изработеното ще се разглеждат пред арбитраж, а всички останали пред съда и арбитражното решение съдържа произнасяне по сроковете и цената.
6. образуването на арбитражния съд или на арбитражната процедура не е съобразено със споразумението на страните освен ако то противоречи на повелителни разпоредби на този закон, а ако липсва споразумение - когато не са приложени разпоредбите на ЗМТА.
Например: страните са посочили един арбитражен съд, а спорът се разгледа от друг.
Спиране на изпълнението на арбитражно решение като обезпечителна мярка по искове по чл. 47 от ЗМТА се допуска само от Върховния касационен съд срещу представяне на обезпечение в размер на интереса от отмяна на арбитражното решение.
Размерът на държавната такса за разглеждане на искове по реда на чл. 47 от този закон се определя в съответствие с чл. 71 от Гражданския процесуален кодекс.
ІІІ. Срок за предявяване на исковете за отмяна на арбитражно решение:
Иск за отмяна на арбитражното решение може да бъде предявен в срок от три месеца от деня, в който молителят го е получил. Когато е било направено искане за поправка, тълкуване или допълване на решението, срокът тече от деня, в който арбитражният съд се е произнесъл по искането.
Ако държавният съд с влязло в сила решение отмени арбитражното решение на някое от основанията по чл. 47, т. 1, 2 и 3 ЗМТА, заинтересованата страна може да предяви иск по спора пред компетентния държавен съд, а когато арбитражното решение е отменено на някое от основанията по чл. 47, т. 4, 5 и 6, държавният съд връща делото на арбитражния съд за ново разглеждане, като всяка от страните може да поиска делото да бъде разгледано от други арбитри.
* Върховен касационен съд /бел. авт./
** Закон за международния търговски арбитраж /бел. авт./