- Кое ви накара да станете арбитър в Софийски арбитражен съд при Сдружение „За развитие на правото в България” (САС при СЗРПБ)?
- Навремето, когато завърших Университета, избрах да стана адвокат, защото исках да работя нещо полезно и, едновременно с това, приятно. Винаги ми е харесвала „свободната професия” – без началници, фиксирано работно време и т. н. Но медалът има и обратна страна. Това е една изключително отговорна професия. Хората идват с проблем и искат да им го разрешиш...
- Говорите за работата Ви като адвокат. Аз Ви попитах за дейността Ви като арбитър...
- Ще стигна и дотам... Не винаги успяваме да оправдаем очакванията на клиентите. Всички искат да спечелят делата си и това да стане бързо. В българския съд, обаче нещата са доста сложни: от една страна системата е силно натоварена с работа. Лошото икономическо състояние в най-бедната европейска държава (визирам членките на ЕС) се отразява неминуемо на всяка една сфера от стопанския живот...
- Липсата на пари ли е според Вас причината за лошото правосъдие?
- Нямах това предвид. Говорех за икономиката – повсеместната междуфирмена задлъжнялост генерира много дела. Бизнесът иска да събере задълженията си, за да може да се развива. За съжаление, обаче, държавата не съумя да осигури нормален бизнес – климат и съдебната система има голяма вина за това...
- С какво вашият съд ще бъде по-различен?
- Идеята за арбитраж е страните предварително да поверят свои евентуални бъдещи спорове на правораздавателна институция, към която изпитват доверие...
- Казахте: изпитват доверие. Напоследък съществува брожение срещу дейността на арбитражните съдилища. Те не са ли твърде много? Не трябва ли да се въведе контрол върху дейността им?
- И в момента има механизми за контрол. Съществува процедурата пред ВКС по отмяна на арбитражните актове по реда на чл. 47 от ЗМТА.* Идеята не е да се ограничава броя им. Както е модерно да се говори напоследък: навсякъде има „гнили ябълки”...
- Визирате изказването на един чужд посланик за дейността на българския съд ли?
- Не само. Всички ние живеем в тази страна и добре виждаме какво се случва в съдебната система. Виждаме и какво не се случва... Именно това породи желанието ми да стана арбитър...
- Но това е много различно от адвокатската професия. В Библията се казва: Не съди, за да не бъдеш съден...
- Библията говори за нещо по-различно. Идеята е да не съдиш другите в морален аспект, защото самият ти не си безгрешен. Човек трябва да насочи погледа си към вътрешния си мир...
- И все пак Вие „ще съдите”...
- Така е... Това прави дейността ми като арбитър още по-отговорна... Правото трябва да осигурява справедливост – към това ще се стремя...
Интервюто взе: С. Гришова
* Закон за международния търговски арбитраж /бел. С. Г./