Софийски Арбитражен Съд

При сдружение с нестопанска цел
"За развитие на правото в България"

| ОБРАТНО КЪМ СЪДЪРЖАНИЕТО |

II. ИСК И ОТГОВОР НА ИСКА

4. Предявяване на иск

4.1 Арбитражното производство започва с подаване на искова молба в САС.

4.2 Исковата молба се смята подадена в деня, в който постъпи в Секретариата на САС, а ако се изпраща по пощата - в деня, отбелязан в печата на пощенската служба в мястото на изпращането.

4.3 С подаване на исковата молба ищецът е длъжен да посочи съдебен адрес или електронен адрес (и-мейл), на който да му бъдат връчвани книжата по делото.

4.4 При промяна на съдебния адрес, респ. електронния адрес, ищецът е длъжен да посочи новия адрес, като в случай, че не го стори, се счита, че е редовно призован за заседанията и са му връчени книжата по делото.

5. Съдържание на исковата молба

5.1 Исковата молба трябва да съдържа:

а) пълното наименование на страните;

б) адрес на страните, телефон, електронен адрес;

в) цената на иска;

г) изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;

д) в какво се състои искането;

е) името на арбитъра и неговия заместник или искане те да бъдат назначени от Председателя на САС;

ж) опис на документите, приложени към исковата молба;

з) подпис на ищеца.

5.2 В исковата молба ищецът е длъжен да посочи всички доказателства, както и исканията си за събирането им, и да представи писмените доказателства за обстоятелствата, на които се основава искът.

5.3 Към исковата молба трябва да бъдат приложени:

а) арбитражното споразумение, когато компетентността на САС не се основава на договор;

б) удостоверения за актуалното състояние на ищеца и ответника - юридически лица, респ. посочване на ЕИК на търговците;

в) документ за внесена арбитражна такса и депозит за разноски;

г) преписи от исковата молба и писмените доказателства според броя на ответниците.

5.4 При подаване на Исковата молба по електронен път ищецът не прилага преписи от исковата молба и писменните доказателства според броя на ответниците.

6. Цена на иска. Арбитражна такса

6.1 Цената на иска се определя:

а) по искове за парични вземания - от размера на претендираната сума;

б) по искове за предаване на недвижими вещи – върху данъчната оценка, а когато такава няма – от пазарната цена, а по искове за предаване на движими вещи – от тяхната стойност;

в) по искове за установяване съществуването или преобразуване на правоотношения - от стойността на договора към момента на предявяване на исковата молба, а по договори за наем с неопределен срок - от наемната цена за една година;

г) по искове за периодични платежи за определено време - от сбора на всички платежи, а за неопределено време - от сбора на платежите за три години.

6.2 Цената на иска се посочва от ищеца в исковата молба. Когато с исковата молба се предявяват няколко иска, цената на всеки иск трябва да се посочи отделно.

6.3 При предявяване на възражение за прихващане ответникът е длъжен да посочи цената на вземането си съобразно правилата на ал. 1 и 2.

6.4 Ако ищецът не е определил или е определил неправилно цената на иска, както и когато тя не може да бъде определена точно, Председателят на САС по своя инициатива или по искане на ответника определя цената на иска въз основа на наличните данни.

6.5 Ако при разглеждане на делото се установи, че цената на иска не е била определена в съответствие с правилата по предходните алинеи, Решаващият орган определя цената на иска окончателно.

6.6 Горните правила се отнасят и за определяне цената на възражението за прихващане.

6.7 Ищецът внася арбитражна такса, определена въз основа на общата сума от цената на всички предявени искове, а ответникът внася арбитражна такса, определена въз основа на цената на предявените насрещни искове и възражения за прихващане.

7. Предварителна проверка на компетентността на САС

7.1 Ако ищецът в исковата молба не се позовава на арбитражно споразумение, същият има право да заяви писмено, че желае да бъде връчен препис от исковата молба на ответника.

7.2 В хипотезата на т. 7.1 и ако ответникът не оспори компетентността на САС по реда на т. 2.4, на ищеца се изпраща съобщение за внасяне на дължимата арбитражна такса и определения депозит за разноски.

8. Отстраняване на недостатъците на исковата молба

8.1 Ако исковата молба не отговаря на изискванията на т. 5.1 или не са представени приложенията по т. 5.3, буква в) и буква г), Секретариатът на съда дава на ищеца за отстраняване на недостатъците седмодневен срок по вътрешни дела и четиринадесет дневен срок по международни дела, считано от деня на получаване на съобщението. До отстраняване на недостатъците делото остава без движение.

8.2 Ако ищецът не отстрани недостатъците в посочените срок, исковата молба се връща на ищеца с разпореждане на Председателя на САС.

9. Отговор на исковата молба

9.1 След получаване на исковата молба и внасяне на арбитражната такса и депозита за разноски, Секретариатът на съда уведомява за това ответника, като му изпраща препис от нея с приложенията й, както и списъка на арбитрите.

9.2 Едновременно с това, Секретариатът съобщава на ответника, че той може в срок до 14 дни от получаване на препис от исковата молба да заплати претендираната сума и да подаде писмен отговор, който следва да съдържа становище по компетентността на САС, допустимостта и основателността на иска, становище по обстоятелствата, на които се основава искът, възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават, както и да посочи доказателствата си и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и представи всички писмени доказателства, с които разполага. По дела между страни със седалище или местожителство извън страната срокът за отговор е 30 дни.

9.3 В същия срок ответникът трябва да съобщи имената на избраните от него арбитър и заместник-арбитър или да предостави назначаването им на Председателя на САС.

9.4 Ответникът може да предяви насрещен иск или възражение за прихващане, ако спорът относно неговото вземане е от компетентността на САС. Насрещният иск и възражението трябва да бъдат предявени най-късно в срока по т. 9.2 и по отношение на насрещния иск се прилагат разпоредбите на т. 5.1.

9.5 С подаване на отговора на исковата молба, както и на насрещен иск или на възражения за прихващане, ответникът е длъжен да посочи съдебен адрес или електронен адрес (и-мейл), на който да му се връчват книжата по делото.

9.6 При промяна на съдебния адрес, респ. електронния адрес, ответникът е длъжен да посочи новия адрес, като в случай, че не го стори, се счита, че е редовно призован за заседанията и са му връчени книжата по делото.

9.7 Неподаването на отговор не означава признание на иска.

9.8 При условие, че ответникът заплати в полза на ищеца претендираната в исковата молба сума, заедно с разноските по делото, като представи банково бордеро за извършено плащане, производството по делото се прекратява.